Гражданският договор е често използвана форма за ангажиране на специалисти и изпълнение на различни услуги без установени трудови правоотношения. Макар че много хора го предпочитат заради гъвкавостта, този вид договор носи и определени задължения, особено по отношение на осигуровките и данъците.
В следващите редове ще разгледаме основните аспекти на гражданския договор, свързани със задълженията по него, включително здравното и социалното осигуряване, както и данъчните отчисления.
Какво е граждански договор и кой може да го сключи?
Гражданският договор е споразумение между две страни – възложител и изпълнител – чрез което се уговаря изпълнението на определена услуга или дейност срещу възнаграждение.
Този вид договор не създава трудово правоотношение, което означава, че изпълнителят не се води служител на възложителя и няма права като платен отпуск или обезщетение при уволнение.
Граждански договор може да бъде сключен от всяко пълнолетно лице, което желае да предостави услуга или да извърши конкретна работа, без да е необходимо да има регистрация като самонаето лице.
Най-често той се използва за краткосрочни или проектни задачи, като консултантски услуги, обучения, ремонтни дейности или изготвяне на документи.
Здравни и осигурителни задължения при граждански договор
Един от най-важните въпроси, които възникват при работа по граждански договор, е свързан с осигуровките. Възложителят на договора има задължение да удържа и внася определени осигурителни вноски, но само ако изпълнителят не е осигурен на друго основание (например ако работи по трудов договор другаде). При работа по граждански договор липсва трудовоправна защита като при стандартния трудов договор, което означава, че лицето само трябва да следи за здравните си осигуровки и условията на труд. Затова работодателите, които използват граждански договори, следва да обръщат внимание на оценката на риска на работното място, за да гарантират безопасна среда за изпълнителите.
Когато доходът от граждански договор е над минималния осигурителен праг, се дължат следните осигурителни вноски:
- Държавно обществено осигуряване (ДОО) – включва пенсионно осигуряване и фонд „Общо заболяване и майчинство“;
- Здравно осигуряване – осигурява достъп до медицински услуги;
- Допълнително задължително пенсионно осигуряване (ако лицето е родено след 1959 г.)
Ако лицето е самоосигуряващо се, то може самостоятелно да внася осигурителните си вноски, като има възможност да избере дали да се осигурява само за пенсия или и за общо заболяване.
Размерът на осигурителните вноски зависи от договореното възнаграждение. Ако лицето не е осигурено на друго основание, върху неговото възнаграждение се начисляват осигуровки, като те се удържат и внасят от възложителя. Когато обаче лицето е осигурено по друг договор, от дохода по гражданския договор се удържа само здравна осигуровка.
Данъчни задължения и подаване на декларации
При работа по граждански договор изпълнителят дължи и данък върху дохода. Освен данъчните задължения, работещите по граждански договор трябва да следят и за дължимите осигурителни вноски, които влияят върху достъпа им до здравни услуги и пенсионни права. Липсата на ясен ангажимент от страна на възложителя понякога води до пропуски в осигурителната система. В Служба за трудова медицина CTMSofia.bg често срещаме въпроси, свързани с тези задължения, затова предоставяме експертни насоки, за да помогнем на работодателите и изпълнителите да разберат осигурителните и здравните си права.
Стандартната данъчна ставка е 10% и се изчислява върху сумата след приспадане на нормативно признатите разходи, които по закон са 25% от дохода. Това означава, че ако лицето получи 1000 лв. по граждански договор, данъкът ще се изчисли върху 750 лв. (след приспадане на 25% разходи), т.е. дължимият данък ще бъде 75 лв.
Възложителят има задължение да удържи и внесе този данък, освен ако изпълнителят не е регистриран като самоосигуряващо се лице. В такъв случай той сам подава данъчна декларация и внася данъка веднъж годишно.
Освен това лицата, работещи по граждански договор, трябва да подават определени декларации, когато доходите им надвишават определен праг. Декларация образец 1 и образец 6 се подават от възложителя, ако той удържа осигуровки и данъци.
Ако лицето е самоосигуряващо се, то трябва самостоятелно да подаде Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в НАП до 30 април на следващата година.
Гражданският договор предоставя значителна гъвкавост, но също така носи отговорности, свързани с осигурителните и данъчните задължения. Всеки, който сключва такъв договор, трябва да бъде запознат с необходимите осигуровки и данъци, за да избегне бъдещи проблеми с НАП. Ако изпълнителят не е осигурен по друг договор, той трябва да следи за своите здравни и пенсионни осигуровки, както и за навременното подаване на декларации. Важно е също така възложителят да изпълнява своите задължения по удържането и внасянето на осигурителните вноски и данъци, за да се избегнат административни санкции.
Въпреки че гражданският договор не създава трудово правоотношение, той все пак предполага определени социални и данъчни ангажименти. Тези детайли е важно да се знаят от всеки, който работи по такъв договор, за да осигури своите права и задължения в рамките на българското законодателство.
