В съвременния свят повечето предприятия претърпяват доста динамично развитие. Успоредно с това се повишават постоянно и изискванията към служителите. Работните графици стават все по-интензивни, а заедно с това, психосоциалните рискове на работното място придобиват все по-голямо значение. Но какво всъщност ще рече психосоциален риск?
Накратко, това са аспекти от организацията на труда, социалните взаимодействия и условията на работа, които могат да доведат до психологически или социални увреждания, ако не бъдат идентифицирани и управлявани своевременно.
Един от основните резултати от тези рискове е хроничният стрес – състояние, което оказва силно негативно влияние върху физическото и психическото здраве на работещите, както и върху общата производителност на труда в организацията.
Основни източници на психосоциални рискове
Счита се, че най-сериозният източник на психосоциални рискове е самият начин, по който е организиран труда. Високото натоварване, кратките срокове и прекаленото количество задачи често водят до напрежение и чувство за претоварване.
Постоянното усещане, че времето не стига, може да предизвика хронична тревожност, безсъние и дори професионално прегаряне, което ни е добре познато под името burnout.
Конфликтите между колеги или между служители и ръководство също представляват сериозен риск, тъй като поддържат градуса на напрежението на високи нива. Липсата на яснота в ролите, несправедливото разпределение на отговорности или неразбирателството между отдели също пораждат напрежение, което бавно, но сигурно подкопава работната атмосфера.
Друг важен фактор е липсата на подкрепа и признание. Когато усилията на служителите не бъдат забелязани или оценени, това може да доведе до усещане за безсмислие на работата.
Несигурността на работното място също е силен източник на хроничен стрес. Тук може да става дума за страх от съкращения, за промени в ръководството или дори за нестабилност и несигурност, произтичаща от формулировката на договорите.
Какви са симптомите и последствията от продължителния стрес
Психосоциалните рискове не остават без последствия. Най-често се наблюдава емоционално изтощение.
Служителите постепенно започват да губят усещане за мотивация, чувстват се апатични и често показват раздразнителност. Забелязва се, че започват да се изолират и да се затварят в себе си. Всичко това директно води до спад в производителността и качеството на работа.
Когато се натрупа, продължителният стрес започва да проявява и физиологични измерения.
Появява се чувство за хронична умора, главоболие, високо кръвно налягане, проблеми със съня и храносмилателната система. Това увеличава броя на отсъствията по болест и в дългосрочен план може да доведе до трайно напускане на работното място.
Текучеството, особено когато засяга някои от по-важните служители, е сериозен сигнал, че организационният климат се нуждае от подобрение.
Превантивни мерки за ограничаване на рисковете
Опитът на психолозите показва, че най-ефективният подход срещу психосоциалните рискове е опитът да бъдат избегнати поначало. Компаниите, които осъзнават важността на доброто психично здраве, разработват политики за подкрепа, които започват с оценка на рисковете. Това може да включва анонимни въпросници, интервюта или фокус групи, чрез които се идентифицират стресовите фактори.
Обученията по управление на стреса също играят много важна роля, като е важно в тях да участват не само служителите, но и ръководството на фирмата. Когато хората са информирани за начините, по които могат да се справят със стресови ситуации, те могат по-лесно да запазят спокойствие и да проявят контрол в напрегнати моменти.
Важното е да се осъзнае, че балансът между работа и личен живот не е просто модерен термин, а реална нужда. Проявата на гъвкавост по отношение на работното време и възможността за дистанционна работа, когато това е необходимо, са сред начините за справяне със стреса на работното място.
Освен това, могат да се използват и други механизми, като въвеждане на компенсаторни почивки, когато служителят е бил по-натоварен от обичайното.
Всичко това са само част от методите, чрез които се осигурява здравословно разпределение между професионалните и личните ангажименти. Защото, нека си го кажем направо, хората може и да обичат работата си, но тя няма как да бъде целият им живот. В най-добрият случай, тя може да е важен компонент от едно цяло.
Управление на вече възникнал стрес
Когато стресът вече е налице, подходът трябва да бъде двустранен – индивидуален и организационен.
Индивидуалните стратегии включват кратки почивки през деня, дихателни упражнения, физическа активност и консултации с терапевт при нужда. Повишаването на личната осъзнатост относно признаците на прегаряне е важна част от самопомощта.
Мениджърите и отделите по човешки ресурси имат важна роля. Те трябва не само да разпознават ранните симптоми на стрес у служителите, но и да създават среда, в която се насърчава откритата комуникация.
Вътрешната психологическа подкрепа чрез корпоративни психологически консултации, както и възможност за достъп до външни специалисти, показва на служителите, че тяхното благополучие е приоритет.
Практически инструменти за устойчиво управление
Организациите могат да прилагат различни инструменти за мониторинг и подобрение на психосоциалната среда.
Анонимните анкети позволяват събиране на честна обратна връзка относно атмосферата на работното място и стресовите фактори.
Регулярните срещи между екипите и ръководството също допринасят за решаване на проблеми още в зародиш. Отново трябва да се подчертае, че гъвкавото работно време остава един от най-ефективните методи за намаляване на натоварването. То дава възможност на служителите да се адаптират към личните си нужди, без това да се отрази негативно върху производителността.
Тези мерки, макар и да са на пръв поглед дребни, изграждат доверие и усещане за стабилност.
Изработването на стратегия за идентифициране, превенция и управление на психосоциалните рискове създава здрава организационна култура в компанията.
В една такава среда служителите се чувстват ценени и подкрепени, а работодателите – спокойни за устойчивостта и продуктивността на своя екип.
